Monday, August 18, 2008
Archives
- January 2006
- February 2006
- May 2006
- June 2006
- July 2006
- August 2006
- September 2006
- October 2006
- January 2007
- March 2007
- May 2007
- June 2007
- July 2007
- August 2007
- September 2007
- October 2007
- November 2007
- December 2007
- January 2008
- February 2008
- March 2008
- April 2008
- May 2008
- June 2008
- July 2008
- August 2008
- September 2008
- October 2008
- November 2008
- January 2009
- May 2009
- July 2009
2 Comments:
Лошото на зеленият чай е, че горчи.. Не може ли да се прави чайна церемония с липово или ментово чайче? :)
„Чаят е произведение на изкуството и му е потребна майсторска ръка, за да изяви най-благородните си качества. На наше разположение са добър и лош чай, така както има добри и лоши картини - последните преобладават. Няма една единствена рецепта за приготвяне на идеален чай, както и няма правила за създаване на картина, излязла като че ли от четката на Тициан или Сессон. Всеки начин за приготовление на листата си има свои неповторими черти, свои специални отношения с водата и топлината, свой собствен метод за разказване на истории. Истински прекрасното трябва винаги да присъства в него. Колко много страдаме наистина от постоянната липса на обществено признание за този прост и основополагащ закон на живота. Ли Дзи-лай, поет от епохата Сун, с тъга отбелязва, че има три неща в света, които будят съжаление: разглезването на прекрасни младежи чрез погрешно възпитание, упадъка на изящните изкуства посредсвом просташко възхваляване и пълното похабяване на фин чай от неумело боравене с него.
Подобно на Изкуството, Чаят има свои преиоди и школи. Неговата еволюция може да бъде разделена приблизително на три периода: Варен чай, Разбиван чай и Запарван чай. Ние, съвременните хора, сме сред последователите на последната школа. Различните методи за оценяване на напитката са показателни за духа на епохата, в която те преобладават. Тъй като животът е изразяване, нашите неосъзнавани действия постоянно издават най-съкровените ни мисли. Конфуций казва, че „човек не може да скрие себе си”. Може би ние се разкриваме твърде много в дребните неща, защото прекалено малко е величавото в нас, та да имаме какво да крием. Дребните случки от всекидневния монотонен живот проясняват в също толкова голяма степен националните идеали, колкото и най-високите полети на философията или поезията. Точно както различията в предпочитаните сортове грозде и начините за приготовление на вино от тях бележат особеностите на различните периоди и народи в Европа, така идеалите за чая характеризират различните настроения на източната култура. Пресованият на питки или блокчета чай, който е варен, прахообразният чай, който е разбиван, и чаят на листа, който е запарван, бележат отличителните емоционални импулси на династиите Тан, Сун и Мин в Китай. Ако имахме склонността да заемаме от терминологията на изкуствознанието, с която много се злоупотребява, ние можем да обозначим тези школи на Чая съответно като Класическа, Романтическа и Натуралистическа.”
От „Книга за чая”, II глава, Какудзо Окакура
Добавям, че според източната медицина съществуват пет хармонични вкуса - сладък, горчив, кисел, лютив и солен. На тези вкусове има норми и съответстват различни органи и системи от човешкото тяло. За сладкия вкус това са кожата, далака, стомаха, устата и устните. За горчивия - сърцето, кръвоносните съдове, тънките черва и езика. За киселия - черния дроб, мускулите, жлъчния мехур и очите. За соления - костите и костния мозък, бъбреците, пикочния мехур и ушите. За лютивия - косите, белите дробове, дебелото черво и носът.
И също, до ден днешен в Япония, и в трите основни школи (Урасенке, Омотесенке и Мушакоджисенке), които съхраняват и разпространяват знанието за Пътя на чая, практикуваме с прахообразния чай, матча ... !
А в основата на ритуалът е едно единствено нещо – кокоро. Вкусът на чая е празен от съдържание, ако не се прави от сърце. За сърце.
Post a Comment
<< Home